Здрасти Кенчу!

Навън вали мооого сняг! Ето сега ще ти напиша едно стихче за снега!

Затрупал всичко докато сме спали

дошъл е тихо през нощта

(едва ли някому се е обадил)

с памук покривайки света.

През замръзналата рамка на картина

протягам се и грабвам в шепа

вълшебството да сложа във кафето...

Звънеше дълго, дълго телефона

изоставен до разхвърляно легло,

а накрая аз реших във пантеона ( ;) )

да изпия ТУЙ КАФЕ СЪВСЕМ САМО!

Начи Кенчу.. Ку случайно ти се стори, че тува стихче е УПРЕК някакъв, нали за дето те няма на телефончето и на скайпчето да пием кафенце. да знеше че не Е ТАКА...