[5:01:25 PM] Ксения: понеже ми е пусто и нищо и никакво
[5:02:24 PM] Ксения: и викам поне ще почета и хванах книгата на керана ангелова която си купих (с която се запознах) и като почнах да реваааа.. рева и се треса и с глас
и намирам много общо между нас двете- като все едно пораснала сестрица по-голяма
[5:02:33 PM] Ксения: вероятно съм ти казвала за мечтата ми да познавам всички хора
[5:02:41 PM] Ксения: да знам за тях
[5:02:48 PM] Ксения: и сега последното което прочетох вече ме потресе
[5:02:53 PM] Ксения: и станах да отворя компютъра
[5:02:55 PM] Ксения: цитирам:
[5:03:06 PM] Никчу: я?
[5:03:14 PM] Никчу: (ида до 3 мин)
[5:04:16 PM] Ксения: "Бих искала човешкият ми живот да е достатъчен да мога да срещна всички хора по света - до един. Да се запозная с всекиго от тях, да си кажем поне по дума или да помълчим, да се споделим, да се запомним, да се помним - иначе защо живеем едновременно. Не е сантиментална филантропия, осъзнаване на самотата без предел е."
[5:04:20 PM] Ксения: наистина не мога да повярвам
[5:12:03 PM] Никчу: (:
[5:12:04 PM] Никчу: да
[5:12:26 PM] Никчу: едно от нещата
[5:12:29 PM] Никчу: у теб
[5:13:23 PM] Никчу: които не разбирам добре, (или по-скоро ми липсват сетива) и не ме кефят...
[5:13:27 PM] Никчу: и хората като цяло
[5:13:30 PM] Никчу: въпреки, че...
[5:13:37 PM] Никчу: Хората са много интересно нещо
[5:13:53 PM] Никчу: раздвоявам се между омразата към човешкото и любовта към човека